Как се медитира? Медитация за начинаещи

Медитация за начинаещи: Как се медитира? Техники за заземяване на тялото. Заземяване на човек. Какво се случва по време на медитация

Ще започнем с кратко постъпково ръководство, преди да минем към по-сериозната и задълбочена част.

Подготовка за успешна медитация

За да можем да се насладим на пълните ползи от медитацията, е важно да се подготвим добре. Това включва избор на подходящо пространство, приемане на удобна поза и фокусиране върху дишането.

Избор на спокойно място

Първата стъпка е да намерим тихо и спокойно място, където можем да медитираме без прекъсване. Идеални места са тиха стая вкъщи, уединен ъгъл в парка или някое специално оборудвано помещение за медитация. Важното е да няма много шум или движение, които да ни разсейват. Ако медитираме в стаята си, добре е да загасим светлините и да включим ароматна свещ, за да създадем уют.

Подготовка на тялото

Когато вече сме намерили спокойно място, можем да започнем да подготвяме тялото си. Препоръчително е да заемем удобна седяща позиция. Това е важно, иначе ще заспим. Гърбът трябва да е изправен, а ръцете – отпуснати в скута ни. Целта е цялото тяло да бъде в състояние на покой и релаксация. Удобната поза ни помага да се отпуснем напълно и да се фокусираме върху дишането.

Фокусиране върху дишането

Когато вече сме заели удобна поза на спокойно място, можем да насочим вниманието си към дишането. Затваряме очи и започваме да следим плавното си вдишване и издишване. Целта е да усетим естествения ритъм на дишането и плавно да го забавим. Бавните дълбоки вдишвания и издишвания ни помагат да се отпуснем и подготвят за медитацията.

Както виждате, подготовката е важна част от процеса на медитиране. Когато отделим време да изберем добро място, да заемем удобна поза и да се фокусираме върху дишането, поставяме добра основа за последващата ползотворна медитация.

Практикуване на ползотворна медитация

След като сме се подготвили добре, можем да преминем към самата медитация. Основният фокус тук е върху образа или мантрата, върху която ще медитираме, и връщането към нея при разсейване.

Справяне с отклонени мисли

Нормално е по време на медитация да ни идват мисли и идеи, различни от мантрата или образа, върху които се фокусираме. Това е единият ефект от медитацията – да се научим да контролираме мислите си, поне за 5 минути на ден. Когато хаотичните мисли дойдат, просто трябва да ги забелязваме и пускаме да си заминават, без да реагираме емоционално или да ги анализираме. Вместо това вниманието ни нежно се връща обратно към мантрата, образа и дишането, и цикълът започва отначало. Колкото повече практикуваме, толкова по-лесно ще ни е да се връщаме към състоянието на спокойна осъзнатост.

Продължителност за начинаещи

За начинаещи е достатъчно да медитират между 5 и 10 минути на ден. Това е времето, което им отнема да навлязат в състояние на дълбока релаксация и осъзнатост. С напредването на практиката може да увеличите продължителността, но не е нужно да се претоварвате в началото. По-важно е редовността, отколкото времетраенето. Ако правите това редовно всеки ден, скоро ще усетите огромна промяна.

А сега ще се опитаме да дадем няколко по-задълбочени работещи упражнения по медитация за начинаещи. Те помагат за излизане от Матрицата, тоест за разширяване на съзнанието и превъзмогване на повсеместната илюзия. Следва презентация, която е изнесена през 2021 година пред групата “Упражнения по медитация за начинаещи”. Ще я намерите във Фейсбук.

Като обект за медитацията ползваме един абзац от книгата “Как се постигат познания за висшите светове”. В него се казва, че ако търсим добрите страни на всяко нещо, то ще ни даде неподозирани сили и ще преобрази живота ни до неузнаваемост. Презентацията е изготвена след едноседмично медитиране върху този абзац. Тя е пример за това, как може да се медитира върху текст. Има и конкретни упражнения, които можете да практикувате.

В Западния свят е разпространено така нареченото позитивно или положително мислене, но то най-често няма нищо общо с езотериката и даже се стреми да се разграничи от всичко духовно. За да разберем смисъла на истинския позитивизъм, ние първо трябва да се запитаме какво е добро и какво е зло? Злото в параграфа, който разглеждаме, съответства на склонността ни към критика. А стремежът да виждаме доброто е начин за излизане от илюзията, от Матрицата.

1. Положително мислене и обективно зло

От личен опит мога да дам като пример това, как преди време много от нашите сайтове бяха ударени от някакъв ъпдейт на Гугъл и това доведе до истинска катастрофа за нас. Трафикът и приходите паднаха с над 80% и ние не можехме да определим това по друг начин, освен като обективно и отвратително зло. Три години по-късно се оказа, че това е било едно невероятно добро, защото ни позволи да оптимизираме работата си, да намалим разходите и да увеличим приходите. С остатъчните посещения вече успявахме да постигаме същите, а и по-добри резултати.

Ето настоящата презентация под формата на видео:

Подобно нещо днес се разиграва и на световен план. Как можем при такива зловещи обстоятелства да потърсим доброто в тази ситуация? Трудно е човек да не е първосигнален. Но възможно ли е изведнъж да се окаже, че нещо толкова страшно като световната епидемия и финансова катастрофа може да има и добри страни? Че всичко това е само една илюзия или Матрица?
Известно е, че всяка криза е шанс за преминаване на друго, по-високо ниво. Армен Тиугу сравнява днешните събития със сблъсък със стена, която внезапно се е изпречила на пътя. Ние сме се движили с голяма скорост по пътя на технологиите и потребителското общество и изведнъж се забиваме в непреодолимо препятствие. Рязкото спиране води до пробуждане на една част от човечеството и до пропадане на друга. Някои неизбежно ще потънат, ще заспят още по-дълбоко, ще се маймунизират. А други ще се сепнат и ще се променят. За онези, които се пробуждат, кризата ще е добро. А на маймунизиращите се ще им е все едно.

2. Упражнение №1: Ретроспекция

Всички сътресения обикновено изглеждат много катастрофални в момента, но когато се върнем към тях с поглед от бъдещето към миналото, разбираме, че те са ни водили напред в развитието. Благодарение на тези будни и стресови моменти сме станали това, което сме. А благодарение на моментите, в които сме спали непробудно в уж будното си дневно съзнание, нищо не сме спечелили. Само сме остарели и сме си загубили времето.
Затова е полезно всеки ден, всяка седмица, месец, година и т.н. да се прави упражнението ретроспекция. В него да се преглеждат събитията от съответния период в обратен ред по възможно най-образен начин. За нисшия, дневен или периодичен Аз не е възможно да гледа събитията в обратен ред. Затова този обратен каданс е особено важен. Той ни позволява да се пробудим във Висшия си Аз и да видим това, което обикновено не се вижда. При ретроспекцията пак е по-хубаво да търсим добрата страна на разглеждания период, вместо да се ядосваме. Защото тя е начинът да видим как стоят нещата в действителност. Докато сме в тях, те са илюзия, част от Матрицата. Успеем ли да се отстраним във времето, се доближаваме до истинската картина.

3. Упражнение №2: Смяна на перспективата

Всекидневният природен Аз също така не умее и да се поглежда отстрани. Той може да “мисли” само с електричеството в мозъка си, подобно на калкулатор от едно време и е изцяло потопен в причинно-следствените връзки. Ако човек успее да смени перспективата, това със сигурност идва от Висшия му Аз. Или още по-точно казано – Висшият Аз включва Вселената в себе си. От тази позиция се вижда, че няма разделение на Вселената на две: на “аз” и “външен свят”. Всъщност ние сме винаги под властта на това привидно разделение. Така ни изглежда само когато сме в състоянието на своя разсъдъчен, природен аз и само докато сме будни.
За всички останали, включително и за висшия му Аз, човекът и светът са едно цяло. Когато е едно с космоса, човек е в състоянието на Антропос и включва в себе си всички планети и съзвездия. Той включва също така и доброто, и злото. Те говорят със собствените му мисли, явяват се негови вътрешни гласове.
По отношението си към тях той може да разбере в каква степен на съзнание се намира:

• Дали е в афект или в състояние на вътрешно спокойствие?
• Дали е склонен да критикува или да се удивлява?
• Търси ли доброто във всяко нещо или предпочита да осъжда хората и съдбата си?
• Чувства ли се отделен от света, или е едно цяло с него?

4. Поглъщане и спасяване на злото. Манихейство

В този днешен цитат от “Как се постигат…” цивилизацията ни се дава като външен свят, когато я критикуваме. Но тя се превръща във вътрешен свят, когато я възприемаме като шанс за собственото си развитие.

Злото в нея е персонифицирано, даже се проявява като две или повече персони – Луцифер, Ариман и т.н. Но те говорят със собствения ни вътрешен глас и са част от нас. Всички те вредят според способностите си, но и по този начин успяват да разширят съзнанието ни и да помогнат за развитието ни.
Мани или Манес, създателят на Манихейството е проумял, че тези същества имат нужда от нас, за да се спасят, не по-малко, отколкото ние от тях. Антропософията е приемник на манихеизма.

В книгата си за злото Сергей Прокофиев описва техника, чрез която злото може да бъде погълнато и трансформирано. Подходящо упражнение в случая е да наблюдаваме как точно злото се превръща в добро, след като бъде спасено от нас. Търсенето на прекрасното във всяко нещо дава сили на това прекрасно да измести непрекрасната същност. То успява да я погълне по формулата на манихейството и да я пресътвори. Така космическият човек или Антропосът поглъща цялата Вселена и вижда от периферията къде свършва Матрицата и къде започва реалността. Доброто и злото са като светлината и тъмнината. Когато светлината отсъства, тъмата настъпва. Но когато се появи светлината, тогава тъмата отстъпва.

5. Упражнение №3: Светлина и тъма, същностната тъмнина

Ако тъмнината е отсъствие на светлина, то тъмата е друга, отделна същност, противоположна на светлината. Тя заема при първа възможност мястото, което е освободено от светлината. Ако пуснем щорите в стаята и угасим лампата, настава отсъствие на светлината. Отсъствието го няма, затова не го виждаме. Но тогава освободеното място бързо бива заето от тъмата или същностната тъмнина. Това е нещото, което виждаме, когато ограничим достъпа на светлина в стаята си. Когато затворим очи, ние първо виждаме допълнителните образи, които Духът Живот е създал в нас. Виждаме негативния образ на лампата, на прозореца или на дърветата отсреща. Едва по-късно тяхното място постепенно се заема от същностната тъма. Интересно е медитативно да се наблюдава как настъпва тя. Опитите тъмата мислено да се преодолее, да се изтласка обратно и чрез медитация на нейно място да се появят други светлинни образи е чудесно упражнение, което е добре да се прави всеки ден.

Чувството, че сме отделени от света, както казахме, е една голяма илюзия. Ние вярваме в това разделение само през сравнително кратка част от живота си – докато сме будни и в така нареченото бодърстващо състояние. През останалото време сме едно със света. Едно сме и за всички останали, и за собствения си Висш аз. Спиритуализмът е само единият полюс на стремежа да се преодолее това разделение. И той според Рудолф Щайнер е крайност, подобна на материализма, която не може да даде цялата истина.

6. Упражнение №4: Заземяване, влизане в тялото

Човек, който наистина прекалява с медитациите, може да постигне нежелан ефект. Да стане фантазьор, мечтател или – което е още по-лошо – спиритуалист, едностранчив идеалист. Затова не е зле да се правят от време на време и упражнения за заземяване, за влизане в тялото. Фитнесът е едно такова средство, но то има и доста негативни страни. За предпочитане е неговият селски вариант, агрофитнесът, защото той не оставя чувството за неудовлетвореност от напразното бъхтене. Вместо с тренажори и велоергометри, при агрофитнеса работим с мотика, лопата, кирка, коса и др. И в резултат се раждат реални домати, краставици, картофи и т.н. Докато от фитнеса няма такъв ефект на излизане от Матрицата. Там се капсулираш още повече.

Друга алтернатива е мисловното разглеждане на тялото отвътре. То може да се осъществява и в легнало положение, и в градския транспорт, и дори по време на оперативка, когато не сме в локдаун. При този вид влизане в тялото ние започваме от пръстите на краката и минаваме през всеки орган, осветявайки го с прожектора на вниманието си.

При всички случаи заземяването е необходимо. Колкото и много начини да има за възстановяване на връзката кр със света, най-добрият от тях винаги си остава инициативата или енергичното волево действие.

7. Упражнение №5: Работа с биографията

Работата с биографията е също едно всекидневно упражнение по медитация, при което всеки път откриваме нови и нови неща. При него разглеждаме периодите между големите премествания и смяната на работата, между срещите си с важни и съдбовни хора и т.н. Опитваме се да разграничим себе си в различните си 7-годишни периоди.
Тогава забелязваме, че преобразяването е ставало винаги първо в мислите, във вътрешния свят и после се е отразявало и на външната ни съдба.

Но пък промените, настъпили в света и съдбата ни в резултат на действията, са се отпечатили на свой ред в опита и мислите ни. Този процес е двустранен и е добре винаги да се търси равновесието между двете сили. Злото днес се превръща в добро утре, ако подходим правилно към него – по християнски и по манихейски. Затова и критиката в повечето случаи е вредна, защото в момента е трудно да преценим кое е наистина зло. А освен това и чрез нея отслабваме собствените си духовни сили. Злото поражда ответно зло и ни вкарва в един цикъл, от който няма излизане. Докато да проникнем отвъд пелерината на злото, това е стъпка извън Матрицата.

Важно е обаче да се отбележи, че когато злото е насочено към нас, това води до развитието ни и то може да се разглежда като нещо относително, субективно. Но ако злото произтича от нас към друг човек, то си остава обективно зло за нас и ще ни се наложи един ден да платим за него. И причината за това се намира пак в нас, във Висшия ни Аз, който ще има грижата да възстановим равновесието, които сами сме нарушили. Същото може да се каже и за непоисканото добро или доброто, което се превръща в зло. Ако дадем пари на наркоман да си купи хероин, то това би било тъкмо такъв пример, при който стореното от нас добро се превръща в зло. Такива неща се плащат и не са приятни.

При всички случаи човек трябва да прави опити да излиза от илюзията на Матрицата всеки ден. А това става както с медитативни упражнения, така и с морална техника. С физическо приложение на постигнатите идеални принципи. Само равновесието между идеала и суровата практика може да даде резултат, който няма днес да е добро, а утре да се превърне в зло. Балансът на противоположностите е нещо твърде християнско, което ни дава възможност да се издигнем над тях и да видим истинската картинка.
А ето ги и самите слайдове:

Марта Савова

Марта Савова е журналист-доайен от кариерата с голям опит, предимно ориентиран в сферата на здравната, потребителската и социалната тематика, културата, техниката и икономиката. За контакт ползвайте имейла ѝ: martasavova@yandex.ru. За информацията си се допитва до свои авторитетни съветници, сред които има реномирани професори.